Начало » Истории » Риболовни спомени от Конингбрук

Риболовни спомени от Конингбрук

През април 2008 се преместих в Обединеното кралство. След като се установих беше време да потърся и място за риболов. Бях свикнал да ловя големи шарани в Германия и Франция си помислих, че е удачно тук да ловя на Конингбрук. Езерото беше на около 50 минути от моя предишен дом, така че нощувките през седмицата бяха възможни. Освен почивките в Франция не съм фен на дълги излети и предпочитам риболова с кратки сесии. По този начин много по-добре можем да поддържаме връзка с даден водоем.

През лятото на 2008 отидох на разходка около Конингбрук, за да по разгледам, но чак през есента успях да ловя там за пръв път, защото такъмите ми бяха още в Германия.

След като си купих Разрешително през септември 2008, отидох на Конингбрук за първата си нощувка след работа. Възнамерявах да ловя шарани на място в новата част на езерото, недалеч от пътя на брега.

При пристигането ми на езерото видях, че имаше няколко рибаря, които ловяха.

Подписах се в книгата за регистрации, паркирах колата и натоварих количката си.

След като подминах мястото на Джо и залива на парфюмите пристигнах на избраното мястото и приготвих въдиците си.

Знаех, че дъното на езерото е покрито с трева в по-голямата си част и за това избрах чод ригове с 15 милиметрови поп-ъпи.

Хвърлих въдиците си на различни дистанции като се уверявах, че оловото удря твърдо дъно.The trees_resize(3)

Тревата на дъното прави презентацията изключително трудна, затова е много важно да сте сигурни, че монтажът ви е паднал на правилното място.

Веднъж след като въдиците бяха във водата изхвърлих няколко топки захранка с лопатата за захранване. След всичко това беше време да разпъна леглото и бролито си. И когато всичко беше готово просто седнах и се наслаждавах на атмосферата.

Беше малко нереално така неочаквано да ловя на един от най-известните във Великобритания водоеми. Бях благодарен, че Крис Лонгсдън ми даде възможност да взема карта за водоема.

Знаех, че риболова на Конингбрук щеше да бъде доста поучителен за мен. Не си поставих никакви цели, а просто исках да се наслаждавам на риболова. Бях подготвен психически да изтърпя многото дни и нощи без удар, които предстояха.

През нощта не се случи нищо, така че на сутринта събрах багажа и отидох на работа.

През следващият си излет лових на мястото в залива. Беше доста ветровито. Имаше няколко рибари, които ловяха на новата част от езерото, така че не можах да ловя на мястото където бях миналия път.

Хвърлих въдицата и за мое щастие открих няколко чисти пътеки в тревите. Точно след изгрева на слънцето ми удари на средната въдица. Бях много изненадан, но беше щука. За първи път хващах щука на шаранска стръв. След историята с щуката бе време да събирам и да се връщам на работа.

Следващата нощувка щеше да е на мястото наречено Призрачните дървета. Много харесах това място, защото даваше множество възможности. Ловях с две въдици напред и една от към тръстиките. Дъното беше доста чисто в тази част от езерото. Не захраних много, тъй като бях сигурен, че имаше доста храна в езерото от предишните риболовци. Тъй като пред мен беше чисто лових с 18 мм потъващи топчета на двете въдици, като бях хвърлил по няколко топчета около всяка въдица. На третата въдица бях заложил 15 мм поп-ъп с Монтаж 360.

През септември и октомври ловях на Призрачните дървета постоянно, основно нощем след работа. Истински се наслаждавах на езерото. За съжаление от както започнах да ловя не знаех да е хваната дори и една риба на езерото и това не се промени и през октомври. Въпреки всичко трябваше да изуча повече езерото и щях да ловя на него и през следващата 2009 година.

Плановете ми за новия сезон бяха да ловя с нощувки през седмицата. Въпреки, че знаех че изпускам сутринта, като подходящо време за дари, трябваше да събирам и да тръгвам в 7 часа за работа, бях уверен в положителния краен резултат.

Bird point 2_resize(1)Поради работни ангажименти чак през месец май успях да ловя отново на езерото. През април някои от най-големите обитатели на езерото бяха хванати, като Дългия люспест и Дружелюбния огледален.

Беше хубаво да се завърна на езерото. Бях сигурен, че шаранът с име Два Цвята (Two Tone) щеше да се появи през период Май/Юни.

Изглеждаше, че обикновено се появяваше в по-дълбокото, за това и аз реших да ловя така. На няколко пъти виждах риби много близо до брега, но не се опитвах да ги улавям, защото в мозъкът ми беше само Two Tone. Може би трябваше да хвърля една въдица за тях, но това можеше да е въдицата около която щеше да се храни именно Той.

Тръгвах си от работа в 5.15 часа и обикновено пристигнах на езерото малко след шест. Това ми даваше шанс малко да поогледам и да избера къде да ловя преди да се стъмни.

Много се наслаждавах на риболова на това езеро, въпреки, че до сега се капотирах. Знаех, че да хвана риба от Конингбрук няма да е лесно.

През юни постоянно виждах риби в залива. Бяха много активни скачайки в тревите  сутрин и вечер. Единствения проблем беше, че мястото беше много тревисто. Имаше само едно единствено много малко чисто петно, на което почти беше невъзможно да се хвърли.

Опитах се да ловя на това място с леки олова и дълги флуорокарбонови поводи. Това ми донесе и първия удар. Една сутрин, след нощувка, точно след изгрев слънце удари на една въдица на място наречено Върха на залива. Вдигнах въдицата, но веднага усетих, че рибата беше в тревите. Винаги ловях с много отпуснати линии, което даде шанс на рибата, но се чувствах по-уверен с отпуснати линии, защото бях сигурен, че пресираната риба на това езеро се страхуваше от влакното.

Рибата беше заседнала така че нямах шанс, освен да претичам половината езеро и да взема една от лодките. Една лодка беше близо до Призрачните дървета.

Когато пристигнах на петното с лодка, просто издърпах голяма туфа треви. Не знаех, дали това беше шаран, но поне имаше екшън. Събрах и тръгнах за работа.

В средата на Юли Два Цвята беше хванат в новата част на езерото. Заслужен трофей за рибаря. Аз ловях на старата част от езерото и риби скачаха над монтажите ми, а цялата нова част беше заета, така че не можех да се виня.

Времето летеше, ловях на почти всички места от езерото и на няколко пъти бях върху рибата, но нямаше и пип. Наслаждавах се на това, което правех и бях уверен, че ще получа своя шанс. През моите излети на езерото се запознах с някои от редовните риболовци, които бяха доста дружелюбни. Общо взето атмосферата на езерото беше добра, което е приятно.

Опитвах се да не мисля толкова за моите монтажи и просто използвах това, в което съм уверен. Обикновен монтаж с лайна лайнер или чод риг – всичко зависеше от дъното пред мен.

На 7 октомври 2009 пристигнах на езерото след работа. Възнамерявах да ловя на в затревения участък, и когато пристигнах на паркинга видях, че мястото беше свободно. След като се настаних на мястото видях, че един шаранджия да хвърля точно от Призрачните дървета и храни зоната пред мен, следователно нямаше повече смисъл да ловя там. Събрах и тръгнах надолу по брега. Том Банкс ловеше в закачките и си бъбреше с Пол Форуард. Пол каза, че си мисли да лови на Спасителния пояс, така че аз реших да опитам на Дърветата. Бях ловил там няколко пъти така че знаех къде да мятам въдиците си.common 1_resize(2)

Дърветата бяха едно от любимите ми места на езерото. Както винаги щях да ловя само през нощта. Ловях с една въдица доста близо до брега в дясно от мен. На тази въдица бях заложил 15 мм поп-ъп. Другите две въдици бяха заметнати направо, където беше малко по-дълбоко в сравнение с другите части на езерото. Тези две въдици бях заложил на ин-лайн тежести от 120 грама, силиконов шлаух за да избегна оплитанията, и 0,37 мм флуорокарбоново основно влакно. Монтажите бяха лайн алайнъри вързани с плетен повод и 5 номер кука. Дължината на повода  – около 20 см.

За стръв използвах половин 18 мм топче и и половин 14 мм на дълъг косъм. Поставих три половинки от 18-ки на PVA и захвърлих въдиците. Както обикновено усетих как тежестта потъна и удари дъното. Всички въдици бяха позиционирани добре, така че презентацията изглеждаше добра. Нагласих влакното и пуснах сигнализаторите.

След като въдиците бяха хвърлени бе време да си сготвя нещо за вечеря и да се наслаждавам на атмосферата. Същата тази вечер си легнах доста рано, но бях събуден от крещящ рън в 00:30 ч. Спомням си, че си помислих – Уау, най-накрая подобаващ удар от Конингбрук!. Бързо си обух неопреновия гащеризон и вдигнах въдицата. Рибата успя да вземе доста аванс, но лека-полека я връщах назад.

След малко успях да кепна рибата на брега. Бях много доволен на първия си шаран от Конингбрук. Рибата беше безупречен люспест шаран с тегло 15,400 кг.

Изпратих няколко SMS-а на приятели за моя улов и те всички ме поздравиха. Отидох да видя Том Банкс и той учтиво ми направи няколко снимки преди да преди да пусна рибата обратно.

Чувството за удовлетвореност след дълго упорстване и труд е неописуемо. Усилията са равни на наградата!

За съжаление днес Два Цвята е мъртъв, но спомените ми за това прекрасно езеро са все още живи.

Щях да се радвам на риболов на Конингбрук и през 2010 година, но заради връщането ми в Германия това вече не беше възможно. Въпреки всичко това беше един чудесен сезон на един от топ водоемите на Великобритания.

Всичко най-добро,
Кристиян Финкелде

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>