Начало » Истории » Пожелание при падаща звезда

Пожелание при падаща звезда

Ще ви разкажа една не толкова кратка история за един риболов във Франция. Сега може да ви изглежда малко странно заглавие за статия, но ще разберете защо е така по-нататък. Трябваше да е това, или „Всеки ден е Коледа на Ориент“ – фраза, която моя приятел Тим Пейсли измисли, докато ловихме на Ориент през октомври при много сурови условия. Това също щеше да е добро заглавие, защото Ориент е толкова специално място и е толкова вълнуващо да ловиш на водоем, на който не знаеш какво ще хванеш всеки момент, ако разбира се имаш късмета да хванеш нещо.a_resize

Нека започна от начало… беше първия ден от септември когато пристигнах на езерото с кола натоварена до горе с такъми и стръв. Единственото лошо беше, че нямаше да мога да ловя за 2 седмици, което беше малко странно. Причината за това беше, че помагах за таз годишният World Carp Classic. Не само помагах, но и нагласях секторите за мероприятието, което изглеждаше добра идея, но когато видиш огромната водна площ започваш да се замисляш. Въпреки това, имах план и по курса на идната седмица щях да посетя всеки ъгъл от езерото и извървявайки над 50 километра по брега. Трудно беше, но ми даде впечатляваща информация за зоните на езерото, които не бях виждал до сега. Това можеше да ми бъде полезно не само за предстоящия излет, но и за години напред. Състезанието беше много успешно, не бяха много извадените шарани в сравнение с броя на ударите, но беше страхотно с шаранджии от цяла Европа и изобщо от всякъде. Срещите и прекараното време сред заобикалящата ни среда е това, което винаги трябва да бъде шаранджийският риболов.

Бях много изморен след двете седмици, но знаех, че времето ми е настъпило, началото на друг излет на Ориент. Работата ми по езерото ме беше направила дори още по-развълнуван и нямах търпение да започна с риболова. Края на мероприятието и по-ранното закриване на езерото на 1 ноември ми дадоха възможност за малко над 6 седмици да кепна 70lb шаран от Ориент. Плана беше да ловя на “ Биви сити“, където бях ловил и през епичния си излет през 2004 г, а също и за 7 седмици през 2006 г, когато постижението ми беше 25.300 кг. люспест шаран. Причината за повторното набелязване на тази зона е, че знаех за голям гол шаран хванат в този район на няколко пъти, а последния път е бил малко под 32 кг. Беше много дълга риба с чупка в основата на опашката на горния лъч. Това беше всичко, което знаех, но все пак беше начало, когато трябва да набележиш голяма риба от голям водоем можеш да разчиташ на предишните улови за да си направиш извод за движението й. Може би и друг голям шаран на име Биенвеню пребиваваше в тази зона, като той бе хванат четири дни след като си тръгнах от мястото предната година. Рибата е била над 33 кг. е била хваната от местен рибар и победител в WCC – Жан-Пиер Бекер.


b_resizeЗа начало това беше планът ми – риболов на “ Биви сити“ през следващите 6 седмици, надявайки се да хвана един от митичните шарани на Ориент
. Подготвяне на стръвта, добри монтажи и да се моля за хубаво време – това е всичко, което можех да направя. Започнах да ловя на сутринта в понеделник в средата на зоната и срещу голямото плато. Все още имах GPS координатите, от които хванах големите шарани през 2004 и 2006, така че това беше добро място за начало. Две въдици разположени по дължината на дерето, където бяха повечето от ударите на големи риби – тази зона беше леко захранена с 1 кг Неш топчета с монтаж снежен човек от същите, и малка ПВА торбичка с натрошени топчета и пелети. Третата въдица беше на 50 метра в ляво от тази зона, където захраних по-обилно с надеждата това да привлече по малките шарани в порядъка на 10-20 кг, оставяйки другата зона свободна за големите им събратя.

Последната въдица беше близо до тревите – на нея не хванах много шарани в предишните излети, но пък един с тегло от 28+ кг. през 2004, така че си струваше да се опита.

При мен се присъединиха и двама германци – Нилс и Свен, които планираха да ловят за две седмици, но накрая останаха за много повече. Те ловяха от двете ми страни и това значеше, че тази зона за нощувки беше запълнена.

Беше много странно след състезанието, поради факта, че почти никой не ловеше: на езерото имаше много свободни места. Знаех, че риболова през 2006 беше труден, а тревата ставаше повече и повече всяка година, но това щеше да е последната есен за риболов преди изпразването на езерото през 2008г. Това щеше да затвори езерото от август, така че очаквах повече риболовци. Вятъра и времето не бяха лоши в тези начални дни и Нилс започна да хваща, което беше добре. В същност това бяха първите му шарани от езерото след 63 нощи без риба, което говори колко е трудно езерото. Най-големия шаран беше 17 килограмов люспест. Това означаваше, че шараните бяха наоколо и се надявах, че площта около 2 хектара, която бях захранил с 50 кг халибут пелети и топчета ще докарат рибата към моите главни петна.d_resize

През първата седмица нямаше шарани, освен големи линове и мрени, които изглежда са се населили в зоната на големи бройки през последните години. Линовете бяха до 6.5 кг, а мрените до 8 кг. Не бях доволен да връщам въдиците на големите дистанции след тези риби, тъй като това намаляваше шансовете ми за голям шаран.

Все пак останах уверен дори след тази първа седмица, хващането на шаран от Ориент не е лесна задача. Много голям шаран от тези води може да бъде хванат само на няколко години, а да се опиташ да хванеш такъв само за седмица е нелепо. Все още виждам много шаранджии на езерото разочаровани след 3 или 4 дни без риба, които започват да сменят местата, или дори събират и заминават другаде – луда работа. Риболовът тръгна най-накрая след десетия ден когато хванах моя първи Ориентски шаран за годината, но не беше това което търсех – тежеше 8 кг. Все пак беше начало, а и първия от излета е винаги най-трудният. Смятах, че по-големите тепърва ще предстоят. Най-големия ми проблем относно големите шарани бяха линовете, които хващах. Въпреки че свеждах стръвта и захранката до минимум те предпочитаха тази зона пред обилно захранената с малки топчета и пелети. Исках да оставя тази зона на спокойствие, като се надявах да не вкарвам постоянно въдици там. Открих, че по-големите риби идват на по-спокойните зони и оставянето на въдици на петното за 2 или 3 дни се отплаща добре, но това беше просто невъзможно с линовете и бях сигурен, че това намалява шансовете ми сериозно.

Към края на втората седмица в „Биви сити“, нещата не изглеждаха вълнуващо, добре де, успях да хвана няколко шарана до 11 кг, но дори Нилс, чието петно беше успешно с по-малки шарани, сега се затрудняваше. Жоселин, на острова, беше започнал добре с няколко добри риби, но неговия риболов също умираше. Езерото беше в много странно настроение и постоянните северни ветрове не караха шараните да се хранят. Единственият риболовец, който ловеше добре беше мой приятел на име Бари Милс, който ловеше на езерото от много години и хващаше добри шарани между 17 и 24 кг от любимото ми място до „Мишелин пойнт“. Причината, поради която избрах да не ловя там бе, че от зоната не бяха извадени много големи шарани през годините, а тъй като именно те са моята цел, трябваше да погледна процентите и зоната, която щеше да ми даде най-добър шанс.


f_resizeТри седмици, а риболова не се бе подобрил, само случайни малки шарани до 11 килограма
. Нилс бе хванал най-големия 17+ от първия си ден. Нямаше 20+ риби от “ Биви сити“ през целия този период – беше време за размисъл! За щастие, моя приятел Тим Пейсли щеше да се присъедини към мен за последните 3 седмици, но нямаше място в “ Биви сити“, понеже германците все още бяха тук. Бях се предал да хвана голям Ориентски шаран и вместо това щях да направя приятелска среща с Тим, опитвайки се да му хванем голям шаран. Той искаше да си подобри рекорда и се надяваше на 20+. По това време Бари на „Мишелин пойнт“ щеше да събира и ние се съгласихме да му заемем мястото, след като той си замине. Щеше да е добре да прекарам последните 3 седмици на любимото си петно преди изпразването на езерото. Нямаше значение, че шансовете за голям бяха почти заминали, все още можех да хвана някой от 20-25 килограмовите, които бяха наоколо. Бари ми показа някои от снимките си, които бяха направо зашеметяващи и аз се надявах да хвана някой голям шаран. Това е прекрасно, изолирано място в сравнение с “ Биви сити“, където всеки ден идват хора. Проблема беше, че трябваше да преместя цялото си оборудване до почти другия край на езерото. Тим пристигна в събота и първата работа след като му направя кафе, беше да му разкажа за плана, с който той беше повече от съгласен. Неговия първи Ориентски шаран беше именно от тази зона и той я познаваше добре. Можеше да иде направо там и да чака Бари да си тръгне, докато аз се преместя на следващият ден. За щастие езерото беше като огледало, но „Биви сити” ми даде последна изненада – 16 кг. люспест шаран когато вече прибирах такъмите. Най-големият за сега – трябваше ли да се местя? Всичкото ми оборудване, стръв и храна беше натоварено в двете ми лодки и започнах да греба надолу по езерото. Беше епично пътуване, а вятъра започна да духа когато пристигнах след час и половина по-късно с топла приветливост от Тим, Бари и Жан Пиер, който ловеше заедно с Бари.

Момчетата си тръгнаха на другия ден, оставяйки Тим и мен сами на мястото да ловим. Бях развълнуван и дадох на Тим пръв да избира. Той избра да лови от дясно, като аз останах от ляво. Първия проблем, който забелязах бяха тревите, бяха ужасяващи тук. Дори повече, защото това място беше по-плитко и не можеше дори да влезеш в лодката. Трябваше да разчистим малко около въдиците, за да може ако удареше шаран да влизам с лодката в язовира. Следващото беше да захраним зоната с 10 кг. Monster Pursuit топчета и накрая да намерим подходящи петна за стръвта ни. Намерих 4 добри петна на различни дистанции и дълбочини, като най дълбокото беше на 8 метра в реката. Всички въдици бяха заложени както преди – снежен човек и ПВА торбичка. Условията не бяха добри – студено със северни ветрове и гъста мъгла: все пак беше октомври и всичко това беше очаквано. През предишните години бурите от югозапад бяха със силни дъждове и много облаци, но след 5 седмици прекарани на езерото валя само 2 пъти. Това не беше добър знак и условията на времето днес със сигурност оказват голямо влияние на риболова ни.1c61f524b945f9ba01d5b210cd3b0612

След захранването обикновено очаквам да не хвана нищо за 3-4 дни, но това скоро се случи без никакви признаци на шарани. Хубавото беше, че линовете и мрените отсъстваха напълно и така можех да ловя по начина по който исках – със стръв оставена във водата за 2-3 нощи за големи шарани. Имаше леко затишие във времето след 10 дни на „Мишелин пойнт“, когато вятъра се обърна южно и после източно за няколко дни. Точно каквото ми трябваше и аз хванах първия си 16 килограмов гол шаран. Надявах се, че това беше началото. Удари на около 200 м. навътре на 6 метра дълбочина, на много малко плато с твърдо дъно с големината на маса за вечеряне. Тъй като времето беше хубаво захраних прилично с 5 килограма захранка на следващата вечер.

Нощта след голямото захранване лежах в палатката си, когато ми удари здраво. Върха се огъна и аванса отпускаше. Качен в лодката и в тъмнината на езерото рибата изглеждаше като добър люспест шаран, въпреки че на брега се разочаровах малко, понеже беше 13 килограмов шаран. Ранен удар – беше 8 часа, което означаваше, че сигурно ще има още. С помощта на GPS-а беше лесно да върна въдицата на малкото плато. Час по-късно отново същата въдица. Този път гол шаран със същото тегло. Отново въдицата е върната с надеждата за още риби. Легнах си отново, след като си направих кафе, небето беше ясно и светло и луната щеше да се появи. Няколко драматично падащи звезди светнаха по небето и аз си пожелах 20 килограмов шаран, нищо прекалено голямо – не бях алчен.

l1_resizeСледващото нещо, което помня беше бърз удар на въдицата на платото. Дърпаше ме към езерото, докато се опитвах да се кача в лодката – това беше сериозен шаран. Когато стигнах до петното, шарана беше закачил маркера, но това не беше проблем. Шарана правеше рън след рън, като на моменти ми потапяше въдицата във водата, гмуркайки се дълбоко, за да намери закачка. Влакното ми Big Game удържа и накрая шарана се появи на повърхността. Изглеждаше като 25+ гол. Опитах се да го вкарам в кепа, но беше много дълъг и не успявах, като той пак тръгваше надолу още по-бясно. Луната се беше показала, но се изгуби бързо зад хоризонта. Беше рано, само аз борейки се с Ориентско чудовище. Позиционирах лодката към вятъра, издърпах шарана от дъното и после в кепа. Все още можеше да избяга, но накрая целия беше в кепа. Облекчението беше огромно. Не знаех колко бе голям на този етап, но беше над 25 кг. и това беше достатъчно за мен. Беше към полунощ. Опитах се да закарам шарана на дюшека, но беше твърде тежък, за да го вдигна. Тогава отново осъзнах, че съм хванал нещо много специално. Занесох дюшека до шарана и го сложих в теглилката. Трябваше да зная дали съм успял. Не беше лесно да го претегля сам, но се оказа огромен – 33.000 килограма. Бях на седмото небе, шокиран, весел, милион емоции, но първото нещо бе да върна шарана безопасно в карп сака. Ново претегляне и снимки можеха да бъдат направени сутринта. Отидох до Тим, за да му кажа и отпразнувахме. След час се върнах на мястото и вкарах въдицата отново – никога не се знае.

Не спах тази вечер – беше невъзможно. Просто гледах звездите и проверявах рибата от време на време. Сутринта дойде – беше специален ден. Претеглихме го с Тим – 73lb (33.000 кг). Бm_resizeях хванал втория си шаран над 30 кг. Знаете ли, че това беше шарана, който преследвах от „Биви сити” за последните 2 години. Трябва да ме е последвал и ми е позволил да хвана моя нов личен рекорд от любимото си място на любимото ми езеро за всички времена. По-късно открих, че това беше и рибата, която френските риболовци бяха кръстили Биенвеню. Мислех, че са различни, с този който бях набелязал, но се оказаха един и същ. Това беше като двоен сън, който се сбъдна, но ме хвърли в дилема кой шаран да набележа, като се върна след изпразването през 2009 г. Тим направи няколко великолепни снимки, като знаех, че е привилегия да споделя този момент с велик човек. Излетът приключи в края на октомври, стана студено и мрачно и всеки по езерото се мъчеше, но аз бях щастлив.

Така че бъдете внимателни, когато си пожелаете нещо на падаща звезда. Никога не знаете какво ще се случи !

Анди Чембърс

превод Мирослав Бонев

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>