Начало » Истории » Планински шарани

Планински шарани

Всеки, който обича риболова на шарани знае, че понякога целта не е просто да хванеш голямата риба. Понякога просто обичаме да ходим на специални места и да прекарваме време с близки приятели и природата … и да се опитваме да хванем шаран или два!

Dan Common2_resizeНаскоро се върнах в родината си Англия, но през последните 12 години живях и ходих за риба в Испания. След края на лятото имах възможността да отида на много малко езеро в Пиринеите. Отидох с близките ми испански приятели Оливър и Хосе. Двамата големи испански шаранаджии и добрият ми приятел Пол, който също е прекрасен ловец на шарани от Обединеното кралство. Всички ние споделяме приключенската страст към риболова, предпочитайки да посещаваме места, които не са толкова добре известни, приемайки нови предизвикателства и улавяйки хубави шарани.

Тъй като езерото е много отдалечено, трябваше да се уверим, че имаме необходимото оборудване, храна, такъми и стръв за 6-дневен риболов. Ако забравехме нещо, щеше да се наложи да живеем без него, защото най-близкото село е на три часа с кола по много опасен планински път… така че доброто планиране беше от съществено значение.

Товаренето на колата обикновено ми отнема около един ден, но Пол дойде един ден по-рано, за да ми помогне с багажа и да се увери, че имаме достатъчно провизии. Времето в планината може да бъде много променливо, в един момент е 30 градуса, а в следващия излиза силен вятър и обръща в дъжд, а дори и в сняг, така че трябваше да се подготвим за всякакви ситуации. Може би взехме твърде много багаж, но предпочитахме да се презапасим, отколкото да съжаляваме след това!

През нощта преди да заминем не можех да заспя, чудех се какво ли ще бъде езерото. Лесно ли ще се открива рибата? Ще кълве ли ако я открием? Ще бъде ли езерото достъпно при лошо време? Всички тези фактори са много важни при недостъпните езера. Пътуването на следващия ден щеше да отнеме четири часа, а след това още три часа по ужасни планински пътища, няма да има място за сънливост!!

Dan Mirror1_resizeСлед дългото пътуване хвърлихме пръв поглед на езерото, малко парче дълбока, синя вода сред дървета и огромни скали, каква прекрасна гледка след дългото пътуване. Бавно си проправихме път по пътечката през нападалите дървета и скали, за да станем свидетели на един от най-красивите пейзажи, които съм виждал през живота си. Километричен бряг без нито един човек, бяхме сами за седмица в рая.

Аз и Пол се разходихме по брега за няколко часа, оглеждайки за добри места за риболов. Не видяхме никаква риба, изглеждаше сякаш в езерото няма живот! Но скоро, че можем да работим заедно, използвайки 4 въдици на едно място, и така щяхме да покрием голяма площ и да разберем къде се храни рибата.

Рибата е 100% дива и много рядко вижда (ако изобщо види) стръвта или протеиновите топчета. В езерото има много естествена храна като скариди, охлюви и дребни риби.  Както много други естествени езера в Испания, и тук шаранът може да бъде хищен, ловейки жива стръв, което значи, че може да не приеме изкуствената примамка. Така, че решихме, че ще е добра идея да използваме малки частици само с няколко протеинови топчета, за да свикнем рибата да приема захранките ни.

Езерното легло е стара наводнена долина, река захранва езерото от единия край, а огромен бент задържа водата в другия край. Заради естеството на  долината, дъното на езерото беше  много интересно. Стари каменни стени, дървета и дори къщи предлагаха добра възможност за откриване на риба. Беше невъзможно да хвърлим въдиците заради многото препятствия, така че всяка въдица щеше да бъде на лодка, използваща ехолот и по една или две шепи частици/гранули и малка водоразтворима торбичка от гранули и протеинови топчета.Paul2_resize

Лагерът беше направен на малък къс земя, която беше перфектно гладка и заобиколена от малки камъни, очевидно някога е била тераса за отглеждане на храна за малка ферма преди над 100 години. Всичките ни провизии бяха опаковани в торби и вдигнати над земята заради животните и насекомите, които обичат да ядат ароматните ни неща!

Всички бяхме много изморени след дългия ден и, след няколко бири и мечти за утрешния риболов, се оттеглихме към палатките си.

През нощта лагерът ни беше събуден от пищяща аларма… Пол беше хванал първата си риба, тя се опитваше да го заведе до всяко препятствие наоколо и ние бяхме сигурни, че е голяма риба. След усилена битка и много псувни Пол хвана в мрежата си малък, но поразително красив огледален шаран. Какъв чудесен старт за приключението ни!

На сутринта Оливър дойде в лагера ни, за да види трофея. Пол  извади рибата от сака, а Оливър не можеше да повярва на очите си. „Огледален!!“ – извика той. Тогава Оливър ни каза, че огледалните шарани са много редки в езера, където 99% от рибата е обикновени шарани. Чувството, да имаме толкова специална риба толкова рано, беше прекрасно. В този момент алармата на Пол изпищя и той отново трябваше да се пребори с улова си.

Невероятно, още един огледален шаран! Пол вече беше на седмото небе, два невероятни огледални шарана за първите 24 часа и вирът ни започна да оживява.

swim1_resizeПланините бяга благосклонни към нас през първия ден, но скоро разбрахме, че вятърът ще играе голяма роля върху храненето на рибите. Когато вятърът духаше силно от язовира към реката не хващахме нищо. Рибата излизаше на повърхността, но когато вятърът паднеше и езерото беше гладко, тя се успокояваше и се хранеше. В резултат имахме улов.

Скоро научихме, че всеки ден вятърът ще е един и същи. Сутрин беше много силен от изток, което означаваше нулев резултат за въдиците. След това спираше внезапно, все едно някой е изключил вентилатор! Странно се задържаше така за час-два и интересът към въдиците ни ставаше почти постоянен. След това започваше да духа отново, но в напълно противоположна посока от Запад, убивайки усилията ни. Рибата излизаше на повърхността и се преместваше към средата на езерото.

Вечерта падаше около 9, а вятърът спираше напълно. Много странно усещане, но щом станеше тъмно рибата се придвижваше отново към нас и, тъй като нямаше вятър, се хранеше добре. Всяка нощ спяхме съвсем малко, защото кълвеше много често!

Приятелите ни бяха на другата страна на залива, ловейки на по-плътно влакно и изтървайки няколко риби. Решихме, че откритите води определено са по-добрия избор. За пет дни и нощи хванахме над 40 риби, а другите имаха слаб резултат – 6 риби. Бяхме доволни, че първото ни пътуване мина толкова добре и рискът, който поехме, ни се отплати добре.

Средният размер на шараните беше между 18 и 24 lbs, но това нямаше значение. Бяхме заобиколени от прекрасна природа. Всеки ден беше привилегия да се събуждаме в 100-процентова тишина и да сме заобиколени от природа в най-чиста й форма. И рибата беше толкова красива и определено дива. Да знаеш, че си първият човек, който ги е докосвал е много специално и е нещо, което ме кара да се завърна там в близко бъдеще.

От този ден насам мечтая за риболов на шарани на голямото езеро в Испанските планини!

Дан Селс

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>