Начало » Истории » За шарани на язовир Стефаново

За шарани на язовир Стефаново

За шарани на язовир Стефаново

Миналото лято ми се отдаде възможност да посетя водоема край село Стефаново, Пернишко. Бе събота, поредния работен ден, когато телефонът ми иззвъня. Беше Пената, мой приятел и колега шаранджия. Обади ми се да ме покани на съвместен излет на Стефаново за шарани. Беше запланувал един излет от събота до вторник. Отговорих му, че не мога, тъй като съм на работа целия уикенд, но мога да дойда в понеделник срещу вторник за един 24-часов излет. След разговора ми с него работният ден за мен приключи и вече мислех само за шарани. Той тръгваше, а аз бях на работа.

На следващия ден сутринта се чухме и се оказа, че е имал 2 кълванета, завършили с цитирам „зверски късания”, породени от израслите до брега туфи водорасли – Това беше! Приключи и този работен ден. Вече мислех само за понеделника и предстоящия ми излет.

Мина и неделния ден и неусетно вече бе рано сутринта на понеделник, а аз вече стягах екипа и подреждах автомобила си. Почти бях там и ловях – поне в мислите си.

 Подредих всичко и направих няколко позвънявания, за да доуточним някои неща и маршрута, тъй като това бе моя първи излет на Стефаново и си нямах и най-малка представа как да стигна до там. Заедно с обясненията ми се каза следното:  „Ей, вземи си много здрав плетен снаг лидер”. Отговорих, че имам всичко в екипа си и няма проблем.

За шарани на язовир Стефаново

 Не много след нашия разговор по телефона вече си проправях път из софийските задръствания и сякаш не спирах да чувам гласа на Пената: „вземи си много здрав плетен снаг лидер”. Защо ли ми беше чак толкоз здрава линия? Бях чувал, че този водоем е неразработена територия от страна на  шаранджиите, и че не отдавна се пуснаха шарани от порядъка на 15-20 кг. и амури по около 40 килограма. Също така е вярно, че водоемът е доста стар, от около 56 –та година и никога не е бил източван, а шаранът е негов обитател „во веки веков”, но „вземи си много здрав плетен снаг лидер”. Дали тези думи бяха породени от 2-те му късания и препятствията по брега… – предстоеше ми да разбера. Мислейки върху това, неусетно се озовах на центъра на село Стефаново. Пак звъннах за доориентиране и след миг бях на водоема.

С пристигането си какво да видя – Пената срещу един 10 килограмов амур на карп дюшека. Скочих от колата и без да му мисля вече снимах с фотоапарата си красивия воден обитател. Усмивката вече не слизаше от лицето ми. След кратката фотосесия, обработихме наранения от куката участък с антисептик и побързахме да върнем амура към средата, на която принадлежи.

За шарани на язовир Стефаново

Последваха ръкостискане и подготовка на моя екип, заедно със студени бири. Малко преди да разпъна екипа си, обсъдихме за кратко къде да са моите въдици и след кратки разсъждения относно къде, как и кога се движат рибите, избрах следното от мен разположение. В дясно от вече създаденото  петно  1-та въдица – точно до тази на моя колега, 2-та  леко отдалечена  в дясно и малко по-навътре от вече създаденото петно, а 3-тата – доста по вдясно и навътре (около 50-60метра), където бе и с около метър по-дълбоко. Избраното от мен разположение бе такова, защото вече бях чул някои неща, че това е доста труден водоем и не желаех да наблягам на многото подхранка или на струпването на монтажите ми на едно място, заедно с куп храна. Просто бях решил да заложа на предпазливия трофей, който винаги се държи на една идея разстояние от хранителното петно. За третата си въдица, която бе доста по далечко от другите две, избрах да е там и сама в по-далечния, по-дълбок участък по две причини. Първо, за да избегна евентуални съмнения от страна на рибите и евентуално отхвърляне на монтажите ни и второ, защото избрания от мен участък бе вече изоставено петно, което заедно с това, че някога е хранено, ми предлагаше и по-различно разположение на монтажа ми относно дълбочина и дистанция. Това бе и всъщност мястото, което щеше да ми донесе и изненади през нощта!

За шарани на язовир Стефаново

Последваха разпъване на стойки, въдици, монтирането на линиите и т.н. Избраните от мен линии бяха с монофил 0.40mm, плетен лидер 15 метра на 50lb, монтаж  със „safety clips” с ледкор 60lb, 105 грамови олова, силов вирбел, 23 сантиметрови поводи също 50lb и кука номер 4-ти. Вече бях предупреден, че има фин слой тиня и избрах да ловя със повдигната стръв и утежнена на 5-7 сантиметра от дъното. На самия косъм за поп-ъп утежнение ползвах пластично олово.

Отначало всичко това ми се стори прекалено форсирано, но по съвета, който ми се даде и гледайки как Пената си смени линиите и сложи плетени лидери, а и тези две късания! Реших да не експериментирам. Все пак бях за първи път на този водоем.

Попривършихме приготвянето на такъмите и се заехме  с нанасянето им. За целта използвахме дистанционна лодка, с която доста се улесняват задачи като захранването и по-добрата презентация на монтажите ни като цяло, а и на точно определено място. За подхранка използвахме варена царевица, варен коноп, натрошени топчета и ситни семенца за храна на канарчета. Като сместа за подхранка допълнително осолихме и ароматизирахме с аромат банан. Стръвта ни бе царевичка с повдигач и плуващо протеиново топче с аромат „Banana BIG fish”.

Така в приказки неусетно се източи следобеда. Вечеряхме и седнахме на около 30-тина метра от въдиците в близост до брега на водоема с по бира в ръка, гледащи гладката водна повърхност, наслаждавайки се августовското пълнолуние и бърборейки си за глупости. Изведнъж от единия ми джоб се чу звук. След него друг и друг, който не спираше да свири. Това бе приемникът на сигнализаторите ми. Вече бе малко след 22:00 часа и нещо неистово развиваше от линията ми. Затичах се и последва засечка. Рибата оказваше сериозна съпротива. Въпреки че линията ми бе доста здрава, усещах, как започва да пука и свисти. Рекох си – „айде сега, това е най-накрая достоен противник”. След 25-30 минути борба и влизане в един куп препятствия по брега, събулия се по бельо Пена с тракаща от студ уста кепчоса непокорната риба. Оставих въдицата на стойката и помогнах да сложим рибата на карп дюшека. Разгръщайки кепа на лунната светлина, се блесна влажната бронзова кожа на един красив огледален шаран. Последва моментално мерене и третиране на наранения от куката участък  с антисептик. Показа 6.500кг! Не можех да повярвам, че риба от този ранг ни разиграваше 30 минути. Помислих си: „Толкова ли силни са рибите тук ?”. Споделих това на Пената и той ми каза: „Ами 20-ка или дори доста по голям трофей…, а?”. Направихме малко снимки на уловената риба и я върнахме във водата. Нанесохме извадената въдица отново с помощта на дистанционната лодка и поседнахме да ни поотмине покачилия се адреналин. Поседяхме и не след дълго се настанихме по леглата да починем. Аз взех моя приемник сложих го до себе си и се пошегувах с Пената – „Ще има още, ще видиш”!

За шарани на язовир Стефаново

Пронизителен звук разкъсваше съня ми и нощта … Бяхме заспали. За секунда опомняйки се, разбрах, че не сънувам. Да, това бе! Имах друго кълване няма и 3 часа след като бяхме заспали. Избутах настрани завивките си и се понесох по зелената трева бос. Стигнах до стойката, а звукът не спираше и за стотна. Засякох и последва невероятно мощен натиск от страна на рибата. Наложи се да отпусна още линия, тя искаше да развива, а аз да не спирам прекалено бързо устрема й. Започнах да прилагам умерен натиск и рибата взе леко-полеко да се приближава. Не бързах. След около 30-40 минути борба и отново справяйки се с водорасли, туфи и гледайки да не оплете останалите въдици, пред нас се чу и видя силен плясък. Малко по-късно безупречния ми другар беше безпогрешен с кепа и вече вадехме на брега видимо доста по едра риба. Отново разгръщайки кепа, се блесна бронзов рибок. Пак бе огледален шаран, но този път кантара се спря на 10.100кг. Уникално красив екземпляр, който заедно с предходната риба бяха толкова диви, че не можехме дори на брега да ги удържим. Никога небодени, никога не ловени – 100%-ви борци. Обработихме и на тази риба раната от куката с антисептик, но я поставихме в карп сак,за да й направим някоя и друга снимка на сутринта.

След всичко това не вкарах въдицата си повече. Минаваше 3 часа сутринта и не желаехме да пляскаме с лодката. Просто я заметнах от ръка, ориентирайки се по другия бряг на горе-долу същата дистанция и посока.

Настанихме се по леглата отново и последва сън.

Дойде сутринта и не щеш ли пак си чух приемника! Невероятно, пак кълване. Изтичах и засякох. Последва натиск и в същия момент рибата се откачи. Почувствах се кофти, но извадих и презаметнах отново. След броени часове си тръгвах, а и изминалата нощ беше пълна с емоции и нямаше какво повече да желая.

За шарани на язовир Стефаново

Слънцето започна да излиза зад близките хълмове и ни дари с един красив изгрев. Закусихме, нащракахме нашия нощен трофей и го върнахме във водата, след което започнахме бавно да стягаме багажа си.

Така завърши този излет със своите уловени и изпуснати риби. Но оставяйки незабравими и приятни спомени.Спомени за борбените и силни риби, за приятната компания, за прекрасната и чиста природа на  привлекателния и екстремен Стефаново.

Илиян Василев
right time , right place , right bait …

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>