Начало » Истории » За шарани в подножието на италианските Алпи

За шарани в подножието на италианските Алпи

Беше четвъртък, след безкрайни дни, подготовката най-после приключи. Нико стоеше пред вратата ми, а аз седях върху огромна купчина принадлежности, стръв и торби. Един час по-късно бусът беше натъпкан до горе и ние напуснахме нашият красив Шлезвиг-Холщайн. По пътя ни към Италия се присъединиха още двама познати от Долен Рейн и един от покрайнините на Франкфурт. Междувременно беше станало полунощ, ние пътувахме вече повече от 12 часа по немските магистрали. След още 8 часа напуснахме италианските Алпи и целта ни беше все по-близо.
От риболовна гледна точка информация за италианските риболовни зони се намира рядко, като изключим популярните дестинации като Lago di Endine или Pusiano. Предварително набелязаното езеро с площ около 550 хектара, сега бе в краката ни. Всички неприятности бяха забравени. Но после дойде и разочарованието – водоемът беше забранен и то още цели 4 дни!

Безпомощни и отчаяни търсехме решение. Като шаранджии знаехме, че трябва да сме подготвени за всичко, така че нашият план Б влезе в действие. Имахме още един водоем! Обърнахме му малко внимание при планирането на пътуването си, но сега той се превърна в тема номер едно.
Italien2008 036-1
LAGO DI VARESE… следващите 150 километра пътуване бяха като майтап за измъчените ни глави. За втори път водата беше в краката ни и атмосферата беше като в сън. Огромно езеро, кристално чиста вода и италианските Алпи точно пред нас. Сега се нуждаехме само от необходимите риболовни лицензи, но и това се оказа не толкова лесно, тъй като италианският ни се ограничаваше до думите „спагети Болонезе“. С ръкомахане се опитахме да обясним на хората в кафенетата, пощата, полицията и накрая на бензиностанцията, че просто искаме да ловим риба. Една по-възрастна жена от Calcinate държеше рибарския лиценз за това езеро, при нея получихме и картите. Трябва да кажа, че цените бяха много прилични, тъй като един лиценз за риболов ни струваше по 30 евро на човек за един месец. Иначе може да се вземе карта за половин година срещу 60 евро. След като държахме картите в ръце, все едно, че бяха ценни книжа претърсихме езерото за удобни за риболов места. Когато срещнахме италианските рибари и обменихме ценна информация с тях, вече нямахме никакви неизвестни.

Нощни риболовни зони като тези, които познаваме от Франция, тук няма, но и тук само на определени места може да се използват „много дискретно“ палатки и лодки. Lago di Varese има около 15 подобни места, разпределени около езерото. Те са много достъпни. В едно италианско риболовно списание това езеро е описано с много големи шарани, чието максимално тегло е около 20 килограма. Перспективните точки за риболов бяха определени и заехме местата си. Чудесен нос с достатъчно място за пет лагера. Междувременно вече беше станало вечер и ние с последни сили извадихме въдиците. Със стиснати зъби оставихме стреса от пътуването зад себе си.

Italien2008 121-1
На следващата сутрин се осведомихме по-подробно за събитията около водоема и презаредихме въдиците си. Дълбоките води, обаче, ни оставяха малко място за маневри и риболов. Бяхме избрали бряг с дълбочини пред нас в границите на 8-12 метра от североизточната страна. Няколко дни сигнализаторите ни останаха безмълвни и вече всички бяхме на едно мнение, че трябва да сменим позициите си.

Решихме да се преместим и това ни донесе успех. Следващото ни място на ново, трето, езеро беше достъпно само по воден път. Местата не бяха лесно достъпни пеша, и трябваше да пълзим в продължение на километри. Затова решихме да стигнем до там с лодки. След като разопаковахме цялото си оборудване сега трябваше да се местим с всичките си принадлежности, но тук условията бяха отлични.

Вятърът духаше дни наред в нашия залив. Можехме да наблюдаваме рибата още докато сглобявахме палатките. Това ни надъха още повече и бяхме убедени в положителния краен резултат.

Дълбочина от 1-2 метра се простираше на около 150-200 метра пред нас. След това дъното падаше от 2 до 10 метра. Тук открихме горещите точки. Аз ловях в малка зона на дълбочини от 4 до 6 метра, което ме ограничаваше и реших да използвам само две въдици.

Italien2008 121-1

Бернд, моят колега, отбеляза и първите удари през нощта. Аз и останалите шаранджии отново останахме без удар. Сутринта презаредих въдиците си на тигрови фъстъци и захраних с дребни семена и резултатите не закъсняха – улових първата си риба. Капото беше спасено. През следващите дни лових риби на захраненото място със семената като луд. Рибите се хранеха постоянно и обилно. Улових и най-голямата риба за излета – 17 килограма. Е, имаше и малки шарани в границите на 5-7 килограма, които изглежда се придвижваха на огромни пасажи и опустошаваха нашите хранителни петна.

Излета вървеше чудесно, ако не броим все по-нарастващото количество зелени и ресничести водорасли. През последните дни дори не можеше да се мисли за риболов. В моменти дори всички въдици ми бяха на брега без възможност да се лови. Вятърът избутваше толкова много водорасли в залива, че прътите трябваше да се освобождават през два часа от зелената напаст. Почти 2000 метра влакно изхабих през следващите дни, тъй като то често не можеше да бъдат почистено. Независимо дали върховете на прътите бяха максимално ниско под водата или върховете им сочеха високия хоризонт на Алпите водораслите бяха навсякъде.

Дойде и последният ден от пътуването ни, който по случайност беше и Денят на бащата. Тъй като бяхме събрали принадлежностите си за отпътуването на следващия ден, ни останаха няколко часа за празнуване. В късния следобед близо до нас се събраха италианските рибари. С голямо въодушевление последвахме поканата им. „Разни страни, разни обичаи” – мислех си аз, докато двама мъже мъкнеха след себе си генератор, а трети повлече на гърба си хладилник!

Любопитството ни ни отведе по-близо до случващото се и така влязохме в разговор с колегите. Вечерта съседите ни ни поканиха на превъзходна вечеря.
Italien2008 124-1

Заключение: Заедно хванахме 39 шарана между 5 и 17 килограма. Сред тях имаше превъзходни огледални и наистина силни шарани само заради които си струваше риболовът в Италия. Няколко риби над 15 килограма ежедневно се грижиха за това настроението да не пада. Трябва да признаем, че всички италианци, които срещнахме ни посрещаха изключително любезно и ни помагаха с голямо търпение. За мен Италия се превърна в истинска алтернатива на Франция. Чудесно пътуване с прекрасни спомени, които ме теглят отново към Италия. Повече от това пътуване можете да видите на www.north-carping.com

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>