Начало » Истории » За амур и шаран в разгара на лятото

За амур и шаран в разгара на лятото

f85f072d78cb79582394b9ff575be5d4Лятото точно започваше. Идваше времето за по-дълги излети. Имах осем почивни дни и ми се щеше да направя по-дълъг риболов. За съжаление никой от приятелите ми не можеше да се освободи за толкова време, само Адаша, но две птички пролет не правят. 8 дни на  водоем само двама души беше самоубийство – неспане и  дежурства, за да не ти откраднат въдиците бе непосилно. Все пак живеем в БГ. Много ми се щеше да отидем на яз. Жребчево, но там двама не става. Имахме само една перспектива – яз. Овчарица. Там и да заспиш, няма кой да ти открадне въдиците и лодката (за съжаление това е един от проблемите, който седи пред всички шаранджии в България.)

   Информацията  от там беше повече от лоша – много топла вода, много слабо кълване. Рибите точно бяха хвърлили хайвера и никой не знаеше в коя част на водоема са. Нямах избор – там или никъде. Пък и преди години бях ловил доста риби, все ще ги намерим. Приготвих 15 кг топчета Ф18 и 40 кг варена царевица, коноп, пелети и други семена.
   Пристигнахме! По обяд вече разпъвах лодката, за да си избера място за риболова. Сонарът не отчиташе почти никакви риби. Това не може да бъде! Имам този сонар от 5 год. и го познавам отлично. Реших да видя шаварите в непосредствена близост до брега и още докато се приближавах, забелязах няколко едри риби. Екранът се изпълни с риби  ясно. Намерихме рибите, но всичките места бяха почти невъзможни за риболов. На водоема се засякох с един мой стар приятел Владо. Той предложи да се разделим. Ние да опитаме на третото втичало. Там били ловили преди месец някакви негови познати, които били доволни. Сега нямало добри отзиви, но според него там целогодишно се въртели риби. Приехме тази тактика и застанахме там, като мястото не беше никак лошо.1e3698d94c9abdc4a1bc5e047da344d8
   Минаха 24 часа, но резултат никакъв. Аз ловях с три пръчки, от които една на топче и две на царевица заради амурите. Адаша и той бе избрал същата комбинация. Водата беше толкова топла, че топчетата се вмирисваха на развалени яйца след няколко часа, което ни накара да ги киснем няколко часа в дип и по-често  да презамятаме. На втория ден вечерта към 12 часа един от моите сигнализаторите изпищя, скочих от леглото, но уви аванс не се чуваше. Не се закачи.
   Изчаках известно време, но нищо не последва . Извадих да презаметна. Ловях с плетен повод, който се бе оплел зверски около противозаплитащия шлаух. Много се ядосах.  Смених повода с Quick Silver 25lb –KRYSTON. В него бях сигурен! Ударът бе на въдицата с топчето и това ни даде надежда да останем още 24 часа. Но нищо не се случи.
 ab43c8ce61ad28d5c05fc771efdb4f71  Чухме се с моя приятел Владо и той нямаше никакъв успех. Неговата тактика бе да лови само през светлата час на денонощието, тъй като бе сам. Нощно време спеше и не замяташе. След кратък разговор решихме да се срещнем по средата между неговото и моето място в една просека на шавара, където преди 2 години бях хванал амур 17 кг и добри шарани до 7 кг. Но там трябваше да се внася с лодка на 170 метра, защото имаше един подводен праг и дълбочината ставаше по-голяма с около 2-2.50м. Имаше място за трима, като решихме един да лови на предния ръб, един в дълбокото, а третия още по-навътре. Пуснахме шамандури и захранихме. Имах още пет дни. Бяха твърде много, ако кълве и твърде малко, ако не кълве.
   Резултатът след 24 часа отново не бе задоволителен. Имахме по няколко дребни шаранчета до килограм, които пуснахме веднага обратно. Надежда имаше, че след дребните може да се завърти и нещо едро. Тук поне сме ловили едри риби, а и някой амур можеше да мине. Минаха още 24 часа и малките палавници продължаваха да ни тормозят и унищожават захранката ни. Решихме да останем още един ден и ако пак нищо интересно не се случи, да се местим. При всяко хранене и внасяне на въдиците влизах с лодката и сонара, който показваше само дребни риби на дъното. На следващата сутрин вече събирахме багажа, защото нямахме нито една риба над 1.550 кг. Преместихме се на друго място, където трябваше да хвърляме от ръка. Адаша заметна пръв и аз още си оправях въдиците и неговия сигнализатор изпищя, развиваше аванс, а на нас не ни се вярваше – беше 5.100 кг. Първият хубав шаран от няколко дни. Направо не можехме да повярваме – снимка и обратно във водата.
  –  Мечтата ми е да хвана амур – каза Адаша.
   След час той отиде да си купи кафе и една от неговите въдици пак изпищя. Вдигнах я и усетих, че рибата е добра. След 10-ина минути в кепа вкарах хубав амур. Точно в този момент се върна Адаша и не повярва, че е ударил на неговата въдица. Рибата тежеше 8.700кг. Снимахме се с амура и го пуснахме обратно. До вечерта аз имах още два удара на шарани около 3-3.500 кг. През нощта нищо не се случи. На следващия ден по обяд решихме да събираме багажа и в най-голямата жега моя сигнализатор изпищя. Беше амур с тегло 4.500 кг. За съжаление трябваше да си ходим.
   Така завърши нашия излет на яз. Овчарица. Много дни – малко риби!
Христо Георгиев

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>