Начало » Истории » За амури и шарани на Бегуновци

За амури и шарани на Бегуновци

544666_638857639459816_619539724_nБеше един от онези мрачни есенни дни, когато нищо друго не ти се прави освен да спиш, слушайки как дъждът ромони по ламарината на прозореца. Въпреки че беше началото на септември, времето беше много студено, а в такива дни трудно се мисли за риболов, колкото и запален въдичар да си.

     Бяхме се събрали на по биричка, за да обсъдим ежегодния есенен “набег” върху шарановото братство. Мненията за това, къде да отидем и кога точно да бъде, бяха пропорционални на броят на празните глави, които ги даваха и на броят на бирите. След разгорещен спор и след толкова много спомени и разкази за това, къде кой какво бил хващал в близкото минало и информация от тази година, решихме този път да не ходим по големите язовири, а да отидем на един малък местен язовир. Язовирът е арендован може би от 4-5 години и по пътя на логиката все някой и друг шаран от първите зарибявания може и да е останал. Ако преди 4-5 години е бил около килограм и половина – два, то сега би трябвало да е с прилични размери, от порядъка на 5,6 – та дори и 7 килограма. Друг е въпросът и за рибата, останала от преди години, когато язовирът е бил собственост на СЛРБ.

     Язовирът се намира в една черешова долина до село Бегуновци, община Брезник, разстоянието от София е 58 километра в югозападна посока. За да стигнете до там, има два възможни маршрута. Първият е през Перник и Брезник, а вторият е през Божурище – Пожарево – Златуша – Делян – Бабица – Брезник. Вторият маршрут не е за препоръчване, защото пътят е лош, тесен, без указателни табели и с много дупки. Стигайки Брезник, минавате през централната му част и на изхода в посока Трън ще видите отбивка в ляво с указателна табела за с. Бегуновци. След още около километър и половина пътят се разделя на две, левият е за с. Слаковци, а десният за Бегуновци. От разклона до язовира са 6 километра, самият язовир се вижда от пътя, така че шансът да го изпуснете е нулев.

     На самото място ще видите табела с надпис “Риболовът разрешен. Такса 3 лв. на въдица”. В ляво преди водната площ има път с макадамова настилка, който се движи по източния бряг на язовира. Този по западния бряг също стига до стената, вървейки успоредно с бреговата ивица, отбивката за него е стотина метра след отбивката за източния бряг. В западната част на стената има капанче, което предлага най-необходимото от храна и напитки, рибарски такъми и стръв не се предлагат, така че не разчитайте да си набавите стръв от самото място, а си носете. По самата стена коли не могат да минават.

     Язовирът е с почти правоъгълна форма, като на левия му бряг при пълноводие се очертава един по-голям залив. Дълъг е близо 1 км, а ширината е около 300-400 м. Плаща се такса 3 лв. на пръчка за 24 часа, но пък рибата е безплатна. По-големите дълбочини са до стената – до 12 м. Колкото по-близо сте до шосето, толкова е и по-плитко. Бреговете в плитките участъци са обрасли с шавар, но има достатъчно пролуки. Тук е удобно да се лови на тежко. Разрешава се ползването на лодка. По брега има сложени грубо сковани маси и пейки, както и кошчета за боклук. Водата е бистра и през лятото бързо се затопля, особено в плитчините.

     Като рибно разнообразие във водите на язовира обитават следните видове: шаран, бял амур, каракуда и в малки количества толстолоб. От време на време пускат и пъстърва.

     И така в уреченото време на 18.09.2003 година четирима човека, поехме към язовира. След куп перипетии пристигнахме по обяд. Избрахме си места, възможно най-близко до стената, изхождайки от факта, че предните две седмици времето беше доста студено и рибата трябваше да се е дръпнала в дълбокото. Разхвърляхме багажа и започнахме да оправяме въдиците. След като вкарахме две шамандури на около 150 метра и ги захранихме, решихме да захраним и една шамандура, оставена пред нас на около 100 – 120м. Ориентирахме се към по-дълбоките места, защото се оказа, че на по-плитко раците ядът стръвта. Започнахме да разпъваме въдиците с лодка, все пак 150 метра не са малка дистанция за замятане от ръка. Въдиците ни бяха 7 на брой, като ги разпределихме на трите шамандури в схема 3 – 2 – 3. След първите пет вкарани въдици дойде ред и на следващата шамандура. Когато започнахме да вкарваме въдиците, колегата до нас се развика, че имал въдици на тази шамандура, а си мълчеше, когато му я захранихме. Няма значение, преразпределихме ги и си пуснахме още една шамандура почти пред стената на язовира.

     Дойде ред и на бивака, успяхме някак да го оправим до свечеряване, когато на една от въдиците звънчето започна да играе нагоре-надолу, първата ни реакция на всички беше – “Рак!!”, да ама не, засякох, нищо все още не можеше да се каже, разстоянието е голямо, на около петдесетина метра от брега влакното започна да се изтегля наляво. Вече беше ясно че е риба, да, ама каква!?. Бяхме чули вече историята, че миналата седмица по-надолу в плитките участъци са извадили бял амур с тегло 17 килограма. Е, това не беше амур, а шаранче с форма, силно наподобяваща тази на платика, кръгло като тепсията на баба ми, извадихме го без проблем, оказа се 1,5 килограма. Но не за такива риби бяхме дошли.

     Вторият ден се оказа пълна нула, между другото слънцето почна да пече толкова силно, че не се издържаше на открито. Предишната седмица температурите бяха стигали и до 10-15 градуса, а сега тя приближаваше 30 на сянка. През всичките пет дни времето остана горещо и тихо. Ужас, а беше краят на септември, рибата отиде в плиткото. Решихме да си пооправим такъмите и да вържем по някоя и друга кука. Тук е момента да кажа и такъмите, с които ловяхме. За пръчките и макарите на всички е ясно, че трябва да са такива, все едно че ще се вадят пирони с тях. Влакната бяха нови 0,30 и 0,35 TRABUCCO T-Force, много здрави влакна. Поводите ни бяха Hypron Eco 0,14 с куки No 3 и 4 MUSTAD 533, аз обаче реших да пробвам едни нови на Gold Star с ухо, на пръв поглед много добре направени куки (по-надолу ще разберете, защо “на пръв поглед”).       

     Техниката беше “на косъм”, нещо към което аз се отнасях доста пренебрежително дълги години. Самият косъм беше дълъг около 6 сантиметра, на който слагахме по 2 – 3 зърна царевица, с аромат на ягода и на ванилия и по един повдигач, като такъв ползвахме подметката от едни стари дамски жълти джапанки.

     Сутринта на третия ден беше като предишната, топла, тиха, над водата се вдигаше пара, водни птици плуваха по повърхността, гладка като огледало, и предположихме, че и днес няма да е денят с главно Д . Около 9,30 звънчето на едната въдица устремено пое нагоре към пръчката и се залепи за нея, като авансът започна да отпуска влакно, размотаващо се с висока скорост. При което колегата, най-близко до въдицата, я взе и вдигна високо, нужда от засичане нямаше, рибата сама се бе засякла, позатегна аванса и се започна. Започна се онова, заради което всички ние ходим и клечим по реките и язовирите, онази магия, която ни кара да забравяме студ и пек, когато сме край водата, заради която сме съгласни на всякакви лишения и можем да изтърпим всякакви неудобства – ударът на голямата риба. В началото рибата тръгна съвсем спокойно към брега, като за нейните габарити можехме само да съдим по тежестта, с която вървеше към нас. Но когато усети брега под перките си, стана страшно, със скоростта на торпедо смени посоката и отново пое навътре и надълбоко, това се повтори няколко пъти, идваше на 20 – 30 метра от брега, правеше един тегел успореден на брега и въртейки се като вретено, се гмуркаше отново. Времето е доста относително в такива моменти и едва ли някой си гледа часовника за да каже колко е продължило, но по моя преценка се вместихме в порядъка на 20 – 30 минути. Загребана в кепа една трета от нея стърчеше навън. Стояхме и гледахме като треснати, когато всичко свърши, не можехме да повярваме че в този малък язовир има толкова добри екземпляри. Рибата беше бял амур с достойните 10 килограма и над 1 метър дълга.  Щастливецът, на чието рамо кацна птичето на късмета се казва Християн Борисов. Ще се намерят колеги да кажат: “Да, ама водоема е арендован”, арендован-неарендован, това е, десет килограма са си десет килограма. Пък и световния рекорд за улов на шаран (37,300 кг)е именно на арендован водоем в Румъния.

     До вечерта на третия ден извадихме още едно шаранче около 1,5 и изтървахме друго. На следващия ден положението отново беше – “пас, белот и бира”. Решихме да преправим една от въдиците и аз извадих от моите куки, защото имах готова вързана, заредихме въдицата със стръв и я вкарахме. На четвъртия ден сутринта нещата от по-предния ден се повториха, пак около 9,30 удари на една от въдиците, точно на тази на която бях сложил от моите куки. Още веднага си пролича, че е голям шаран, веднага след засичането се качи горе високо към повърхността на водата. След като колегата го приближи вече достатъчно към брега и го вдигна да “вдиша” въздух, той направи последни усилия да се откачи с рязко забиване надолу. Първоначалният му порив бе удържан и след като се отпусна и тръгна към брега, изведнъж линията олекна. Най-голямото ни учудване бе, че куката е счупена точно под контрата. Да ти се откачи голяма риба е най-тежкият момент в живота на един рибар. Излишно е да споменавам, как се чувствах аз след като куката беше моя. Знам, случва се едно на хиляда да ти се счупи кука, ама защо точно сега трябваше да ми се случи.

     На следващия ден извадихме още един шаран и един бял амур с тегла съответно 2,1 и 1,8 килограма. И въпреки големия амур, който хванахме, някак останахме малко разочаровани, именно заради изпуснатата хубава риба, а шарана наистина си го биваше, по нищо не отстъпваше на амура.

     След този излет доста колеги бяха ходили на нашето място, но не бяха успели да хванат дори и малки шаранчета. Това само може да покаже, колко непоследователен е в своето поведение и колко все по-трудно уловим е големият шаран.

Мартин Дойчинов

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>