Начало » Истории » ДА на протеиновите топчета

ДА на протеиновите топчета

f39a4c72683c50f03fb17d7e2640eceaСлед статията за протеиновите топчета получих много поздравления, но и чух много подигравателни изказвания. Много хора се амбицираха и решиха сами да си правят топчета, но и много хора продължаваха да ме убеждават, че шаран на това не кълве. Зареден с амбицията да им докажа на тях, както и отново на себе си, че това не е така, взех дъската и натъркалях 6 килограма топчета. Бях готов за битката. Но вътре в мен гореше пламъчето на съмнението, дали онези риби, дето съм ги вадил на протеинови топчета, не са били случайни екземпляри, дали не съм се заблуждавал, макар че фактите говореха друго. Вече дори и аз не бях сигурен в тяхната уловимост.

     Трябваше ми ново доказателство, за да докажа на себе си, а не на някой друг. Трябваше ми някой водоем, където да има риба, но да не е учена и ловена с протеинови топчета. Исках напълно непредубедена риба. За съжаление на повечето язовири и язовирчета в Югозападна България, където съм ловил, съм ползвал топчета и за захранка, и за стръв. Трябваше ми нещо ново, нещо непознато. Нямах много свободно време за излети и исках да е за един ден. След разговори с приятели и познати шаранджии мястото беше нарочено. Разбрахме се с колегата Георги Кичуков да посетим един малък язовир от детството му, където той е имал добри резултати с царевица.
     Речено – сторено! В неделя рано сутринта дойде да ме вземе от вкъщи и вече бяхме на път. Отдавна беше светло и аз все повече се притеснявах, че изпускаме сутринта – период, в който всички шаранови риби са активни в храненето си. В 7 часа благополучно бяхме да арендуваното язовирче. Оказа се малък и много красив. И веднага изникна нова пречка – човекът, охраняващ водоема, ни каза, че не можа да се влиза с кола навътре, макар и след дълги обяснения, че ние рибата я пускаме обратно във водата и че не гледаме на нея от гастрономическа гледна точка, а я ловим единствено за удоволствие и за спорт, той остана непреклонен и не ни пусна. Трябваше да мъкнем пълно бойно-шаранджийско снаряжение на гръб. А това никак не е малко и като обем и като тегло. Но нямахме избор. А вече напълно изпускахме утрото. Криво – ляво отмъкнахме багажа и веднага започнахме да разпъваме въдици и да правим монтажи на линиите. Благополучно хвърлихме въдиците в 8,10 сутринта.
     Монтажите, които бях избрал за моите въдици, бяха 80 – грамова in-line тежест с 25 – сантиметрова силиконова тръбичка на едната, а на другата въдица – класически bolt rig с 40 – сантиметрова силиконова тръбичка и 60 – грамова тежест. Едната въдица стандартно беше на царевица на косъм, а другата на протеиново топче. Ползвахме поводи на Pelzer и на Kryston. Влакната бяха тънки – 0,30 мм, за да постигаме по-далечни дистанции при замятане от ръка. Отсрещният бряг беше на около 130 метра и беше непристъпен за риболов. Което означаваше, че рибата стои отсреща необезпокоявана. Трябваше да гоним дистанции при замятането поне 90-100 метра навътре. Бях планирал да захранвам с царевица и топчета с ракета, но с нея едва ли щях да хвърля повече от 60 метра. Оставаше да захранваме само с топчета с кобрата. Докато измятаме цялото количество ни се откачиха ръцете. Не съм ги броил колко топчета са на килограм, но според мен в никакъв случай не бяха по малко от 700-800 топчета за цялото количество. Това означаваше 700-800 замятания с кобрата.
    a80091c7232e31d24927b52d76b710e0 Монтирах на куката на едната въдица две зърна царевица с един повдигач на косъм и заметнах. На втората реших да пробвам, като за начало, да сложа едно цяло топче и една половинка. Точно двадесет минути след като заметнах, сигнализаторът започна да пиука – пип, пиип, пиииииииииииип, рибата започна да размотава влакно. Докато стигна до въдицата сигурно изтегли поне 10 метра. Само вдигнах въдицата и завъртях дръжката на макарата, за да превключи аванса. При такова теглене това действие беше достатъчно, нямаше нужда от засичане. Набързо го издърпах до брега и чак тогава реши, че е време за борба. Започна да се дърпа и да развива аванса. Все пак лесно го извадихме. Беше клъвнал на протеиновото топче. Не мога да ви опиша колко бях щастлив. Претеглихме го, оказа се 3,500 кг. Снимах се и го пуснахме обратно във водата. Денят започваше супер. Презаметнах въдицата този път на едно топче. След около 15 минути последва нов удар на нея. Оказа се шаранче малко над килограм. И то веднага пое обратно към свободния живот. Реших че едно топче е лесно достъпно за по-малките риби и реших да ги игнорирам с по-голяма стръв. Сложих две топчета. Топчетата бяха с диаметър 14 мм. Последва леко затишие на дънните въдици. Казвам леко, защото трая само до 9.30. А междувременно ловяхме шаранчета около килограм на ваглер и на фидер на около 30 метра от брега на царевица и жито.
     В 9.30 и въдиците на колегата показаха, че не са само за украса. Последва зверски удар, сигнализаторът пищеше като луд, от макарата се изнизваше страшно много влакно. Свободният ход на шпулата не смогваше на скоростта на рибата и тя дори успя да изтегли въдицата от родпода. В първия момент помислих, че удари амур. Рекох си – ето това е истинския шаранджийски риболов. Колегата изтича и вдигна смело въдицата нагоре, в този момент нещо на 100 метра се изхвърли. Сякаш беше закачил пъстърва, а не шаран. След не повече от 4-5 минути красив огледален шаран излезе на брега. Беше лапнал царевичката. Процедурата и при него беше същата, както и при всички риби – теглене, снимане и пускане. Оказа се точно 4 килограма. Щракнахме 4-5 снимки и – “хайде, върви да викнеш дядо си”.
     Риболовът вървеше с пълна пара. Само за час и половина имахме две прилични риби и още куп по-малки шарани. До 12 часа аз извадих още два шарана от по 2 килограма на топчетата, а колегата – 2 на царевица. До този момент при мен кълвеше само на топчетата, а при него само на царевица. Тогава няколко “добри” облака решиха да скрият слънцето и да ни подарят малко сянка. Вече не се издържаше от жега, пък и рибата понамали малко сутрешните обороти. Тези двете в комбинация ти действат размазващо. Леко заръмя дъждец и ………… пип, пииип, пииииип, пииииииииииииииииииииииииип, сигнализаторът ми запищя неистово, макарата отново отпускаше като бясна влакно. Вдигнах въдицата и засякох, този път усетих още в началото достойна съпротива, каквато се очаква именно от шаран. Оказа се доста по-упорит от сефтето за деня и твърдо държеше дистанция от кепа поне на 3-4 метра. В края на краищата влезе, няма къде да иде. Почти като първия, люспест, 3,100 кг, само дето този ми удари на царевица. Две бързи снимки, защото вече почваше силно да вали и обратно във водата, а аз под дървото на сухо.
     До края на деня извадихме още доста риби, но шарани над 2 килограма нямаше. Аз извадих още няколко риби и то само на протеинови топчета. Равносметката ми за деня беше: всички риби на протеиново топче с изключение на една. При колегата положението беше точно обратното: всички риби на царевица с изключение на една. За неговите резултати трябва а се има предвид, че той не ловеше в захранения с топчета сектор, а малко по в дясно.
     Ето на това му казвам аз риболов. Вече никой, ама абсолютно никой не може да ме убеди, че топчето е второстепенна стръв и че ми е “много телевизията и интернета”. Винаги съм го казвал и сега ще го кажа, с експериментиране можете да получите само положителни резултати. И не е важно, дали колегата до вас ви се смее на стръвта или на линията. Важно е какъв е крайния резултат. Важно е кой ще се смее последен!

Мартин Дойчинов

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>