Начало » Истории » Великден – велик ден за рекорди

Великден – велик ден за рекорди

12 часа наближаваше, тъмнината беше погълнала целия язовир Ряхавски ливади и го правеше още по-загадъчен. Беше третата ни нощ на водоема и вече се прокрадваше мисълта края на риболова на следващия ден. Защо мамка му пак не успяхме да излъжем някой от най-големите, които живеят тук! Въпреки, че бях с една риба 10+ и няколко по-дребни – привидно добър резултат за края на април, но не и за този водоем, тъй като на няколко пъти големи риби демонстрираха присъствие през деня. Глътнах останалата ракия в чашата, запалих цигара и станах от стола. Като че ли нещо  ме накара да отида до стойката. Стоях, взирах се в абсолютната тъмнина и се наслаждавах на мига. Някъде към устието изигра шаран. Тези моменти вечер на язовира са ми любими, имам чувството,  че оставам насаме с рибите, които са по-близо от обикновено.IMG_0430_resize(1)

По принцип Делким правят дразнещо чувствителни машинки, но така и не разбрах защо първо чух едно „цък” от аванса, последван от единичен тон на сигнализатора. Това беше далече от рън, но незнам защо мигновено засякох. Нещо обаче не беше наред – още при вдигането на пръчката от стойката усетих силен натиск надясно, определено не от посоката в която бях хвърлил монтажа. В момента, в който вдигнах върха нагоре, съперникът отсреща се опита да го върне обратно в хоризонтално положение и вече знаех, че тази риба е по-добра от другите  до момента. Винаги съм казвал, че големите шарани имат специфично поведение още от удара – леко движение на обтегача, последвано от равномерно и бавно развиване на аванс. Въпреки доброто затягане на Дайвата рибата продължи да развива влакно монотонно, без тласъци. Естествено, адреналинът започна да завладява тялото ми и отново усетих онази влудяваща тръпка, която ме връхлита всеки път, когато закача едър шаран. Така и не разбрах, как рибата беше изместила монтажа от мястото на замятане с поне 20-30 метра, без да предаде движение на влакното и обтегача, съответно и без да задейства сигнализатора! За пръв път ми се случва такова нещо.

     - Пичове, тая пръчка е нещо крива – подхилквайки се самодоволно се обърнах към Пламен и Жоро, които вече бяха до мен. – Тоя вече мисля, че е хубав.

Шаранът продължи да си държи същото направление и като че ли нямаше никакво намерение да се обръща, въпреки че натисках доста силно пръчката, която не е от най-меките. Вървеше си успоредно на брега все така монотонно и уверено. „Няма къде да идеш” – помислих си и напънах още малко. За съжаление обаче това нищо не промени и в този момент челникът ми освети  едно дърво в дясно, зад което вече беше минала линията. Като помислих и на колко близо ни бяха разположени и трите стойки благодарих на ум на собственика, че беше оставил лодката наблизо. Металното корито на  „Романтиката”  се оказа доста нестабилно, с големи усилия успяхме да се отделим от брега, без да падна, понеже стоях прав и се опитвах да не губя контакта си с шарана. Жоро гребеше по усет към вътрешността на язовира, понеже нямаше луна, нито какъвто и да е ориентир отсреща.  Сега вече опъвах линията от друга посока и като че ли рибата започна да поддава. Помислих си, че вече всичко ще се реши доста по-бързо, но когато с облекчение видях как възелът на шоклидера ми влезе в шпулата се оказа, че съм прибързал с това мое P1010641_resize(1)заключение- рибата просто ми  разви отново 15-20 метра линия и се върнахме в изходно положение. Сега обаче, вече по-близо, усетих истинската мощ на шарана – лодката започна да го следва, въпреки че го натисках доста силно. На няколко пъти уж се доближаваше на 10-15 метра от борда, но след това с мощни тласъци отново се отдалечаваше. След още десетина минути успяхме да го доближим, и Жоро приготви кепа. Да, ама гадината се навря под лодката още преди да му видим муцуната, пръчката се изви силно, почти с потопен връх във водата и следващите няколко минути последва наистина яка борба с много силни тласъци, смяна на посоката и всевъзможни опити да премине под бордовете на металното корито, което се въртеше в луд танц в гъстия мрак. Някъде далече се чу звън на камбани – беше  Великден, някъде хората си честитяха възкресение Христово, а ние продължавахме нощното си родео. При всяко доближаване лъчът от челниците побъркваше рибата и тя се стрелкаше надолу, без да ни позволи да я видим. Усетих, че дясната ръка ми изтръпва от напрежение и си помислих, че е добре човек да има по-леки пръчки понякога. В главата ми започна да се прокрадва и опасението, че след толкова дълга борба може да се разкъса прекалено убоденото място и да изпуснем  трофея. Но просто с поведението си не ми позволяваше да отпусна линията  и да намаля натиска. След още няколко подобни упражнения скъсих дистанцията  и се подготвих при подходящо движение да и извадя главата над водата. Жоро зае позиция без да му казвам нищо, лесно се действа с опитен партньор. Най-накрая видяхме тъмен силует в лъча на челниците и след малко най-накрая бяхме възнаградени с една голяма прекрасна шаранска глава с грамадна уста над водата. Първият опит с кепа беше неуспешен, но при втория  заход  натикахме туловището в кепа.  Опитах се да вдигна мрежата в лодката, но неуспешно – тежеше доста и пак замалко не се хвърлих във водата. Жоро гребеше към брега, а аз придържах рибата до борда. Пламен вече ни чакаше с включен челник за да ни направлява и беше приготвил дюшека:

     - Айде бе брат, кво се мотаете толкова, голям ли е?

     – Абе  май  е хубав – отговорих му и се опитах да вдигна мрежата от водата и да го изнеса на брега. Така и още не бяхме видяли, какво сме извадили.

IMG_0020_resize(1)Обаче това пак не стана, рибата тежеше доста и чак на третия път успях да я вдигна над борда и я понесох към дюшека. Чак като го поставих там и разгърнах кепа видяхме шарана в цялата му прелест – гол мъжкар с тъмна кожа и няколко огромни люспи – истински красавец. Наистина беше Великден! Последваха поздравления са успешното вадене и се приготвихме за теглене и фотосесия.

     – Брат, видя ли, пожелах ти да хванеш 20 килограмов и стана – каза Пламен.

     – Стига бе – не вярвах аз, въпреки че вътрешно се надявах да е прав.

Извадихме кантара, закачихме мрежата и сърцето ми подскочи, като видях как стрелката подмина 20.  Ей за тва ходим, мамка му. Стиснахме си ръцете, направихме по няколко снимки и го прибрахме в карп сака за дневни. Естествено разляхме по чашите за да отпразнуваме успеха и с доста приповдигнато настроение прекарахме ощ е известно време под навеса, а след това се напъхахме по чувалите в хладната априлска нощ.

Сутринта  ни посрещна с ясно небе и слънце, което  огря бреговете на  язовир  Ряховски ливади. Нямахме други сериозни риби след големия, въпреки това прехвърлихме за последно въдиците, преди да започнем да си събираме багажа – беше Великден все пак и беше редно да се приберем  при семействата си, макар че след нощната случка на всеки му се въртеше и друго в главата.

Обадихме се на собственика на водоема – Николай  да му покажем рибата и да си направим още някоя снимка, като му благодарихме, че е създал такива добри условия за риболов и е запазил отлични шарани. С доста борба извадихме рибата с карпсака – беше набрала сили и изобщо не искаше да се подчинява. На светло шаранът беше още по-красив, в перфектна форма, тъмна дебела кожа. Направи ми впечатление мускулестото му тяло, което беше твърдо като камък дори в областта на корема и не се деформираше изобщо при  опитите ни да го вдигнем за снимка – 100% чист спортист. За това ни разказа играта снощи – помислих си, преди да го пусна обратно във водата. С плавни движения рибата тръгна към дълбокото и се сбогувахме. Тук искам да спомена, че снимането на риба с такова тегло и размери изобщо не е лесна работа, изисква особено внимание и усилия. И последното нещо, когато евентуално успееш да я задържиш в подходящо положение е да си опъваш ръцете към камерата, за да се получи визуален ефект, защото просто вече не са ти останали сили. Освен това е много важно да се подходи много внимателно с манипулациите – пренасяне, вдигане и т.н., защото изпускането на риба с такова тегло дори и върху дюшек със сигурност ще доведе до сериозни травми. Третирането на раната от куката и евентуално на други засегнати места за мен също е задължително.

P1010664_resizeМалко допълнителна информация за този прекрасен водоем  до гр. Севлиево. Разполага със значително количество риби над 10 кг, като по думите на собственика със сигурност има и няколко 20+. Освен донесените от него риби водоемът има и стари местни шарани с неясна бройка и тегло, понеже не е изпразван до дъно. Площта му е около 180 дка.

За този риболов аз избрах да ловя с топчета  естествено мое производство, въпреки добрите резултати  с царевица от предишни излети на мои познати. Това направих с цел да избегна по-дребни шарани, които както казах са в изобилие тук. Първия ден нямах пипане, като цяло ударите ми бяха по-редки но на качествени риби в порядъка на 5-10 кг.  Рибите вземаха на различни места и дълбочини, очевидно идваха много близо до брега, ако се пази тишина. Повечето бяха отлични бойци, въпреки хладната вода и студеното време ни осигуриха много емоции. Имаше силни удари, имаше и калванета на шарани по 5-6 кг с по няколко леки повдигания и отпускания на обтегачите. Изобщо интересен и разнообразен риболов.

За монатажите бях се спрял и на трите въдици на изчистен флуорокарбонов повод с куки №2 Gardner Talon Tip и ESP Raptor, болт риг със 100 гр олова. Рибите са спокойни и вземат уверено стръвта, като почти винаги са перфектно закачени.

Дончо Петров

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>