В повечето случаи на помощ идват оправданията- „неподходящо място”, „ не шаранджийско време”, „ риболовен пресинг на рибите”...и т.н.. С всички тези и подобни реални и нереални причини, ние се опитваме да скрием нашата безпомощност за създаването на монтаж, който хваща риба... и това- при цялото разнообразие на предлагането на широк асортимент от шаранджийски монтажи със всичките им детайлни разновидности.

 

Препрочитайки литературата, книгите, статиите от експерти, ние се самоубеждаваме , че „този” или „онзи” монтаж ще са точните за конкретната ситуация и това напълно се опровергава като краен резултат, още на следващия риболов.

 

 

 

Да се започне, или да се върнем към простите монтажи- това е най-добрия способ да усвоим всички тънкости на изработването на поводи и монтажи за риболов на шаран. Само изучавайки детайлно и използвайки успешно 100пъти простичките поводи и монтажи, вие ще можете да разберете в каква ситуация е необходимо да се ползват и свържат по-сложни такива. В тази работа не си струва да се поставя каруцата пред коня.

 

Съвременния риболовец-шаранджия е прекалено разглезен от огромното многообразие на предлаганите на пазара монтажи и техните различни детайлни варианти. Куките се предлагат във всякакви форми и размери, материалите за поводи вече са със всякаква структура и твърдост, вирбелите са във всякакви варианти и т.н. и т.н......Такова многообразие и богатство на асортиментите позволява да се вземе всичко необходимо, за всякаква ситуация; от друга страна обаче, при такъв голям избор много лесно може да се допуснат грешки и да се използват едновременно, несъвместими неща.. Аз съм сигурен, че ако начинаещия шаранджия е имал възможности през първите 2-3 месеца да ползва само няколко куки от един и само един вид материал за поводи, то той би хванал повече риба и би овладял азбуката на шаранджийския риболов по-бързо.

 

Простите безвъзлови свързвания на монтажа „на косъм” съдържат в себе си всички механични принципи на работата и „уловистоста” на монтажа, които е необходимо да се знаят.

 

Същността на монтажа „на косъм” се състои в това: стръвта да е присъединена към куката, без да закрива жилото и оставяйки достатъчно място за свободно движение на стръвта. Шарана засмуква стръвта, както и всякаква друга храна, но само като усети съпротивлението на тежестта, веднага се опитва да се отърве от подозрителната храна като я изплюе. В идеалния вариант, в този момент куката се зацепва и се забива в долната устна на рибата. Шарана се „самозасича” в следствие на теглото на тежестта.

 

 

Косъма дава свобода на движение на стръвта и способства за фиксирането на куката в устната на шарана.

 

 

 

Ако шарана се е засякъл лошо, това означава че дължината на косъма е прекалено малка и шарана не е успял да засмуче стръвта достатъчно дълбоко, преди изплюването. Следенето къде е забита куката в устните на шарана, ще ви помогне да анализирате и да подберете правилната дължина на косъма. . Правилното положение на забитото в централната част на долната устна на шарана ,жило на куката- е на около половин дюйм (1.25см) навътре в устата. В зависимост от водоема,характера на дъното, хранителната база , типа на храната и и особеностите на храненето на шараните в този водоем- дължината на косъма трябва да се регулира, отчитайки всички тези фактори.

 

Разбира се, всеки монтаж има и кука. Повечето от куките за шаран са специфични, т.с. били са създадени за определени условия или монтаж. Формата на куките за риболов на шаран може да се различава по следните характеристики:

- Дължина на цевта (разстоянието от ухото до жилото на куката ),

- формата,

- Дебелината на материала, от който са направени. Тънките куки са направени за риболов в обичайни водоеми на средно големи риби, а дебелите – свръх здрави куки са направени да се противопоставят на големи риби и при риболов в сложни условия- коренища и други препятствия по дъното..

 

Еднаквите куки,също така могат да се различават по наличието или липсата на микроконтра.

 

По същество,всяка кука трябва да изпълнява следната функция: когато шарана изплюва примамката, куката се обръща със жилото надолу и се впива в долната устна на шарана.. Като правило, куките които имат по-къси цеви и по закръглена форма, отлично се завъртат и зацепват в устните на рибите. Именно с такива куки ви съветвам да започнете. Например: Fox серия 1 или новите SSBP Armapoint.

 

 

 

Последния необходим детайл в създаването на правилния повод, се явява материала за повод. Той бива три типа: монофилен, плетен и плетен с обвивка.

 

Твърдият монофил работи не по зле от плетените материали, в идентични опростени монтажи. Използвайки материал в обвивка, вие можете да свалите неголям участък от абразивоустойчивото покритие и да получите мек участък, обезпечаващ подвижността на стръвта, на фона на целия твърд повод.При определени ситуации това е много важно, тъй като шарана може да почувства съпротивлението на твърдия повод и тежестта, преди да е „взел” напълно стръвта.

 

 

Плетените материали се предлагат в различни цветове, за различни ситуации.

 

На дължината на повода понякога се отделя твърде много внимание, но в същото време това е много важен детайл, влияещ на „самозасичането”.

 

Обикновено по-дългите поводи обезпечават по-малко съпротивление на средно, 3 унциево (85гр) олово, което на свой ред дава възможност на шарана по-лесно да се избави от куката. Повечето шарани, усещайки убождането на куката, започват силно да размахват глава, което разширява дупката направена от куката и при лошо и неправилно засичане, куката може да изпадне. Късите поводи обезпечават непосредствен контакт между куката и тежестта, с моментално съпротивление на теглото на тежестта. Да се удължават поводите си струва в ситуация, когато шараните внимателно поемат стръвта, предварително и предпазливо проверяват подвижността и т.н. Така че, ако неуверените кълванета не прераснат в луди потегляния, замислете се върху дължината на повода, променяйте я и анализирайте резултатите.

 

Изучаването и разбирането на основите на създаването на поводи и монтажи, води до постигане на увереност в риболова и вяра в собствените монтажи, което се явява много важен аспект в шаранджийския риболов. За мен, в 95% от ситуациите съществуват само три монтажа: с единични лежащи на дъното протеинови топчета, с единични плаващи топчета и монтаж „снежен човек”. Всички те са направени от едни и същи материали и работят на един и същи принцип.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Привържете и микропръстенче на разстояние 1 дюйм ( около 2.5см)

 

 

 

 

 

 

Направете 6 навивки около куката и отново промушете края през ухото на куката..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С помощта на вътрешната чат на ледкора направете няколко навивки върху повода, както е показано.

 

 

Прикрепете неголямо количество меко олово върху навивките

 

 

Оформете на пара необходимия ъгъл на тръбичката. Бъдете акуратни

 

 

 

 

 

 

 

С тези поводи съм хванал стотици шарани. Тяхното ползване, съпътстваше моето обучение и утвърждаваше увереността ми в това което правя. Сега на риболов аз много рядко преразглеждам въпроса за поводите. Описаните поводи не ловят рибата с „дизайн”, а благодарение на своята простота, здравина и надеждност!

 

 

Три различни шарана, от три различни водоема и трите хванати на „снежен човек”. Разбира се, има и ситуации, когато е необходимо да се използват и по-сложни поводи, но в 90% от случаите аз започвам с някои от горните три монтажа.